Вижте тази трогателна история от която може да си вземете поука. Ако сме разбрали едно нещо през годините, то е че първо трябва добре да обмисляме действията си преди да вършим каквото и да е. Това е един урок, който дамата, за която ще ви разкажем, е трябвало да научи по най-трудния начин.
Съпругът й бил пилот и взимал хубава заплата. След като се пенсионирал продължил да работи в селскостопанската авиация. Имали средства и решили да си построят 3-етажна къща – всеки етаж с по 4 стаи за тях и за двамата им сина. Скоро след като къщата била построена обаче, мъжът й се разболял и починал. И тогава възникнал неочакван проблем – снахите й и двете искали нейния етаж от къщата, обещава ли й да я гледат, да я глезят само и само да го получат. Тя преписала етажа си на малкия си син, защото имал деца, а на големия за компенсация дала земите и лозето на село. Така започнала война между двамата братя.
Малкият брат не издържал – продал етажите си и преместил семейството си в родния град на съпругата си, където си купили голям апартамент, където за майка му обаче нямало място. Надявала се, че големият ще я вземе при себе си, но жена му казала категорично, че щом дала всичко на малкия – той трябва да я гледа, земите които им била оставила не влизали в уговорката.
Изгонили я да живее в малката 2-стайна къща на лозето. Тогава все още се справяла, но след време вече не можела сама да се грижи за себе си, а синовете й не я поглеждали – тогава разбрала значението на последните думи на съпруга си – „На никого нищо не приписвай, докато си жива!“
С пенсията си успяла да си намери приличен старчески дом, където намерила приятели, които били изпаднали в същото положение като нея. Сега тя живее там с тях и не й остава нищо друго освен да чака края.