Връзката между майка и син е свещена! В нея има нещо специално и необяснимо, не че майките не обичат дъщерите си също толкова силно, но има нещо специално във връзката на една майка и нейния син.
Може би защото инстинктивно знаем, че нашите момичета порастват бързо и нямат нужда от толкова напътствия, а може би защото в тях ние виждаме себе си и знаем, че те ще бъдат добре.
Една майка обаче винаги знае, че нейното малко момче се нуждае от нея и тя до последно ще милее за него и ще му помага. Винаги ще бъдем насреща за нашите синове, ако те имат нужда от една топла прегръдка или обикновен съвет, ние винаги ще бъдем до тях.
Не е ли това целият смисъл на това да си майка? Ние не спираме да бъдем родители, когато децата ни пораснат. За нас те винаги ще бъдат нашите малки пакостници, които ние ще обичаме повече от всичко до сетния си дъх!