Тази песен възпява не само българския дух, но и нашата история. Една песен за сила и смелост във време на подтисничество и безчестие. Една песен, която отново ще ни напомни за българския дух, който е непоколебим.
Ние произхождаме от един велик народ и не сме забравили за премеждията на предците си. Няма много жени, които историята ни да помни, но тя никога няма да забрави Райна Княгиня.
Райна Попгеоргиева е родена на 18 януари 1856г. в Панагюрище. Като по-млада работи като учителка в града. Тя собственоръчно ушива главното въстаническо знаме за Панагюрския окръг за Априлското въстание и в деня на неговото обявяване тя го развява редом с Бенковски.
След въстанието е заловена от турци и подложена на ужасни мъчения, но те така и не успяват да сломят духа й.
След като е освободена заминава да учи за акушерка в Москва – първата дипломирана в България. Три години след завръщането си в нашата държава се омъжва за Васил Дипчев, който тогава е кмет на Панагюрище. С него имат 5 синове, а по-късно осиновяват и момиченце – Гина.
До сетния си час работи като акушерка и успява да издейства построяването на тогавашния Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология.