Какво попита милионерът бедния старец в студената нощ. Ние от Veselqk.com няма как да не разкажем тази интересна и поучителна история която достигна до нас. През една студена вечер, милионерът излязъл от своята уютна къща и срещнал беден старец на улицата. Сърцето му се стопило, гледайки стареца, облечен с лошо и недостатъчно топли дрехи.
„Не ви ли е студено, че не носите топли дрехи?“ – попитал милионерът, загрижен за стареца.
Старецът, с израз на спокойствие, отговорил: „Нямам топли дрехи, но съм свикнал да преживявам с тези, които имам.“
Вдъхновен от желанието да помогне, милионерът обещал на стареца топли дрехи и му посъветвал да изчака. С обещание за помощ, старецът изразил благодарност и останал на място.
Също толкова неочаквано, обаче, милионерът, забравил за обещанието си, влязъл в своята къща и заспал. Сутринта, със смесени чувства от грижа и кривда, милионерът излезъл да намери стареца и да му предостави обещаните дрехи, но го открил мъртъв от студа.
В този момент милионерът разбрал, че старецът бил оставил бележка, обясняваща с думи пълни с тъга и надежда: „Нямах топли дрехи, но имах сили да се боря със студа, защото бях свикнал с това. Обаче, когато обещахте да ми помогнете, повярвах на обещанието ви. Часовете минаха в очакване, и така загубвах силата си да се съпротивлявам.“
Този случай напомни на милионера, че думите носят отговорност, че обещанията трябва да бъдат изпълнявани, и че дори най-малкото обещание може да означава най-голямото утешение за някого в нужда.