Една история за жена с кредити, с добър край! Всеки които има кредит нека да прочете нейната история. И така нека да започнем: Ще споделя в началото, че за сега нещата от към финансова гледна точна са добре. Ето как започна всичко – На 42г поради лични причини ми се наложи да направя ипотека на жилището ми, трябваха ми повечко пари а нямаше от къде да ги взема, не ми беше приятно но ипотеката е с добра лихва, спрямо потребителския кредит. Работата ми е стабилна, работя като мениджър по човешки ресурси в една голяма компания която има офис в нашата страна.
Докато си мислех, че нещата ще се оправят за няколко години ми излязоха големи непредвидени разходи, които на кратко ме вкарах или по – точно ме притиснаха да взема потребителския кредит, после и бърз кредит. Нарочно не влизам в подробности, за да не правя и статията много дълга, но това докара на главата ми много стрес и отново непредвидени разходи. Не мога да не отрека, че без помоща на кредите нямаше да изнемогна защото ставаше дума за големи суми и то за скъпо лечение на роднина. Не ги обвинявам, че си искаха парите, това беше нормално и дори бях на 100% наясно и не съм си и мислила, че ще бавя плащанията. Не искам да се отплесвам но парите спасиха живота на много скъп за мен човек и бях застанаха отговорно зад решенията, които бях взела. Наложи се да започна почасово да работя Събота и Неделя, но такова беше положението, това ми помогна да изкарвам допълнителни пари и да покрия първо кредите с най – голяма лихва, това беше бързият кредит. Съвета ми е първо да покриете тях, после потребителския и на края ипотечния.
Въпреки трудните моменти и стреса, не се отказах и не съм се крила когато са ми звъняли заради закъснялата вноска по – кредита. Казвах им, че съм отговорен човек и имам работа и при първо възможност ще им върна парите с лихвите, че просто сега имам трудност, имам непредвидени разходи. С допълнителанта работа и повишението от постоянната нещата лека по – лека се оправиха. Може би сега е и момента да кажа, че не съм ходила на почивки, ресторанти, нови дрехи и нови телефони просто си ги бях забранила. Не ме беше срам да споделя проблемите с приятелките ми и другите роднини. Когато те разбраха положението, ми помогнаха много. На работа също знаеха и не съм имала проблеми с това, дори напротив! Получих много подкрепа защото бях откровенна и отговорна! Споделям тези редове за да знаете, че нещата ще се оправят!