По времето на социализма главният декемврийски празник беше Нова Година. Всяко семейство празнуваше Бъдни вечер подобаващо, но популярността на Коледа намаляваше с всяка година.
Елхите бяха истински, а не пластмасови, а подаръците се слагаха отдолу на 31ви Декември, за да може всяко дете да ги отвори през първата сутрин от новата година. Нямаше електронни китайски лампички, а пиротехниката се състоеше от бенгалски огън и конфети.
На Новогодишната трапеза задължително се слагаха банани, които бяха пускани по магазините няколко дни преди празника и предизвикваха истинска истерия, защото бяха изключително рядко срещани.
Основното забавление беше новогодишната програма по Българската телевизия (Канал 1) и всички тръпнеха в очакване на празничното приветствие на Тодор Живков неизменно започващо с думите „Уважаеми другарки и другари, скъпи съотечественици…“, а след това и Дунавско хоро, на което се хващаха всички.
Коледата не беше толкова празник, колкото беше свързвана с коленето на домашното прасе. Звучи невероятно нали, но е точно така.