Дъщеря ми и зет ми починаха преди две години — тогава един ден внуците ми извикаха: Бабо, виж, това са мама и татко. Статията е подготвена от сайта Veselqk.com Животът на Джорджия изглеждаше опустошен, след като загуби дъщеря си Моника и зет си Стефан в трагичен инцидент. Тя посвети дните си на внуците Анди и Питър, опитвайки се да компенсира липсата на родителите им. Но една събота на плажа светът ѝ се обърна с главата надолу./Veselqk.com
Децата, играещи наблизо, внезапно посочиха към кафене край брега и извикаха: „Бабо, това са мама и татко!“ Сърцето на Джорджия замръзна. Не можеше да е истина – те загинаха преди две години! Но жената с познатата стойка и мъжът с лекото накуцване бяха неоспоримо като Моника и Стефан.
Това обаче не беше първият сигнал за нещо странно. Само дни по-рано Джорджия получи анонимно писмо с думите: „Те наистина не са изчезнали.“ В същия момент банката я информира за транзакция, извършена с виртуална карта, свързана със сметката на Моника. Тази комбинация я хвърли в дълбоко съмнение, но гледката в кафенето нямаше как да бъде случайна./Veselqk.com
Проследявайки „допелгангерите“, Джорджия откри, че те отиват към отдалечена вила. Събирайки кураж, тя позвъни на вратата. Когато тя се отвори, пред нея стоеше… Моника. Жива и невредима. Сълзи се стичаха по лицето на Джорджия, докато дъщеря ѝ прошепна: „Мамо, как ни намери?“
Истината беше дори по-шокираща. Моника и Стефан признали, че са инсценирали смъртта си, за да избягат от дългове и опасни лихвари, вярвайки, че така защитават децата си. „Мислехме, че е за добро,“ оправдаваше се Моника. Но оправданията ѝ не намалиха болката на Джорджия, която трябваше да обясни на внуците как родителите им доброволно са ги изоставили.
Дали Джорджия е постъпила правилно, като извика полицията, или е трябвало да остави нещата така? Историята остава урок за трудностите, с които се сблъскваме, и изборите, които правим в името на любовта и сигурността./Veselqk.com