Историята на една вдовица: От както разбрах, че съм ненужна на моите деца, не съм същата

Това е историята на една жена, която живее сама след смъртта на съпруга си. Тя има две деца и внуци, които живеят в същия град.
Въпреки близките разстояния, тя рядко ги вижда. Докато съпругът й е бил жив, тя се чувствала добре, но от както го няма започнала да изпитва самота. Децата й не се сещали за нея, нито по Коледа, нито по Нова Година. За тях тя била безполезна и ненужна.

С трепет тя всяка година стои до телефона и чака те да я потърсят. Да й честитят празника и да поговорят. Но осъзнава болката от това да дариш целия си живот на децата си, а те един ден да те забравят.

Тя иска да бъде обичана сега, преди да е станало твърде късно. Преди да си отиде от този свят. Срамува се да каже на децата си какво изпитва, защото не знае каква ще бъде тяхната реакция. Всяка година кани близките си да празнуват заедно, а те винаги отказват като заявяват, че вече имат планове, а тя не е част от тях. Сега тя живее ден за ден, има силата да дарява топлина, привързаност и любов, но никой не се нуждае от нея. Нека я подкрепим и се помолим за нея, дано децата й скоро осъзнаят грешката си и потърсят майка си преди да е станало късно!