Колко ли пъти всеки от нас е подминавал бездомни хора и клошари. Колко от нас са се чудили какъв ли е бил животът им преди това. Имат ли семейства? Има ли къде да спят?
Вижте една история разказана от една жена, която в действителност си поговорила с един такъв човек, вижте истината, която той й казал за живота.
Дамата отишла да си купи кафе от кварталния магазин, пред нея бил един човек – съсухрен и прегърбен, около 70-годишен. Изсипал от шепата си стотинки и казал на продавачката, че иска 1 кафе. Тя изсумтяла, че всичките били жълти и му се развикала, че 2 ст. не достигат за кафето. Жената й се скарала и купила кафе на човека, поканила го да седне на масичката отпред.
Той изсипал стотинките пред нея и й благодарил, като й казал, че не искал да излъже продавачката – просто не бил преброил добре.
Тогава, без тя да го попита, той й разказал за себе си. Сега бил клошар, но не се срамувал от това. Преди бил пианист, имал пари, но пострадал в катастрофа и вече не можел да свири. Пенсията, която взимал била малка и за нищо не му стигала. Нямал семейство, но много обичал животните.
Един ден видял куче до една кофа за боклук. Било гладно, а човекът се почудил какво да му даде. Надникнал в кофата, за да види дали има какво да извади за кучето. Намерил един хляб, било го срам от минаващите, но погледът на кучето го отрезвил и взел хляба. Хвърлил му голямо парче и то веднага го изяло, започнал да му чупи по малко, за да яде по-бавно. Падналите трохи ги изяли няколко гълъби. Започнал да храни и тях.
Започнал да забелязва гладните животни и излизал всяка сутрин да търси по кофите храна, за да ги храни, а кучето, което го чакало всеки ден до кофата прибрал в къщи. Кучето го научило, че живота не свършва с парите, така станал клошар.
Накрая той й казал – „Благодаря за кафето и знайте – Животът е Чудо! Струва си да се живее!