Хлябът заема особено място в българския дом. Той не е бил само храна, а символ на труда, земята и семейното благополучие. Затова около него са се запазили много правила и поверия./Veselqk.com
Едно от тях гласи, че хлябът никога не трябва да се оставя обърнат с долната страна нагоре. Смятало се, че това показва неуважение към насъщния и може да обърне късмета на дома. По-възрастните често поправяли питата веднага, без да дават дълго обяснение.
Уважение към насъщния
За направата на един хляб били нужни засяване, жътва, мелене, месене и печене. Затова всяка троха имала стойност и хлябът не се хвърлял небрежно. Правилата възпитавали децата да уважават труда и храната./Veselqk.com
В някои краища питата се разчупвала, а не се режела при важни обреди. Преди да бъде започната, върху нея се правел кръст или се произнасяла благословия. Различните обичаи показват колко силна е символиката на хляба.
Обърнатият хляб не може реално да донесе нещастие. Поверието обаче носи разбираемо послание – да не приемаме храната и чуждия труд за даденост. Вероятно точно затова това правило се помни и днес./Veselqk.com
