В града пред блока нямаше много стръмни места, но се намираше все някоя по-стръмна уличка заради денивелацията при блоковете.
До нас се строяха бойни крепости – стени високи около 1м. и широки към 1,20м., дебели около 20-30см. като в основата бяха по-дебели, а от вътрешната им страна се правеха джобове за „амуниции“ под формата на добре оформени снежни топки, които правехме с онези шушкави ръкавици с един пръст – спомняте ли си ги? С тях ставаха страхотни топки, чак се заледяваха. След като крепостта беше готова започваше играта, не си спомням добре, но мисля че целта беше да не те улучат, а ако те уцелят – умираш. Играехме или по двама зад крепост или по единично – повече не можехме да се съберем зад нея.
Правили сме и снежни човеци пред блока – така най-бързо свършваха морковите у дома.
Най-култовото ни творение в архитектурен план беше от онези къщи на ескимосите – иглута. За да си направим натрупвахме огромно количество сняг на едно място – купчината ставаше висока около 1,50м. и широка пак толкова или до към 2м., важно беше да е хубаво слепен снега. Тогава започваше дълбаенето. 3-4ма човека дълбаехме около час, за да стане хубав за живеене дом, даже заглаждахме стените от вътре и така. После всеки влизаше по отделно да се изкефи в къщата – не можехме да се съберем всички вътре.
Иначе най-обичах да си карам колелото в снега и да бия контри – голям кеф беше. А ако на площадката пред блока беше хубаво отъпкан снега сме играли и футбол. Тогава като паднеш за дузпа или вратаря се хвърли да спасява не те боли толкова много.
Така си спомням аз моето детство и зимата. А вие как си ги спомняте?