Цял живот със съпруга ми се работихме, за да си купим дом и да го обзаведем, но ето че ни предстои да се местим в старчески дом. Кратка статия от сайта Veselqk.com Когато дъщеря ми Вяра беше малка, тя казваше, че щом порасне, ще се грижи за мен и баща си. Мечтаеше да ни подари голяма къща, където да можем спокойно да прекараме старините си, а през лятото да ни води на почивка. Думите са едно, а обещанията – друго.
Днес Вяра е възрастна жена и непрекъснато ни укорява, че сме й задължени. Тя е нашето единствено дете и някой ден ще получи всичко, което имаме, но всяко нещо с времето си. /Veselqk.com
За съжаление, Вяра не иска да чака и вече прави планове как да се докопа до наследството, докато сме още живи. Тя вярва, че щом сме й родители, сме длъжни да й осигурим пари или поне апартамент.
Наскоро започна да тормози и баба си, манипулирайки я да й завещае жилището си след смъртта. Вяра мисли, че по право наследството й принадлежи, само защото някога е помагала на старицата да засади градината си с картофи. Баба й не можа да откаже и направи завещание в нейна полза. /Veselqk.com
Но дори и това не й стига и сега се опитва да вземе и нашия дом.
Преди известно време със съпруга ми си купихме къща и от глупост оформихме нотариалния акт на името на Вяра. Неотдавна дъщеря ми ни предупреди, че е пуснала имота за продажба, а мен и баща си ще изпрати в старчески дом. Оттогава не съм спряла да плача. Цял живот се блъскаме по квартири, заделяли сме от залъка си, и вместо да си отдъхнем, ще прекараме старините си в дом.
Това ли заслужаваме? – Питат те / Моля коментарите да бъдат в социалните мрежи под самата статия.
