Това е историята на една българка, която отива да търси късмета си в чужбина. През Юни месец тя заминава за Англия заедно с приятеля си. Отиват да работят във ферма за ягоди. Настаняват ги заедно с още 2 двойки, а баните и кухнята са общи и на 30 метра от там където спят.
Работата е тежка и изморителна, но пък вадели пари. Не били много бързи в брането, но се справяли. В един момент работата намаляла и започнали да махат хора малко по малко. Тогава нашенците решили да се преместят в Лондон при приятели и да си търсят работа там. Трудно им било да намерят работа обаче. Били се отчаяли и тогава им предложили работа да раздават флаери.
Веднага приели и ги преместили в друг град. На ден минавали по 20 мили пеша, независимо от лошото време. Краката започнали да ги болят, не издържали на тази работа. Жената решила, че иска да се прибере в България, а приятеля й си тръгнал с нея въпреки желанието си да остане.
Съжалявали ужасно, че напуснали фермата. Казват, че там знаели за какво работят, не се лишавали от нищо, а в България им било тежко. Сега съветват всички да не се поддават на носталгия и трудности и да не се предават толкова лесно. Какво мислите вие по въпроса?