Една акушерка разказва за работата си, за чувствата, които тя поражда, за надеждата и за отчаянието, което понякога носи.
След 30 години работа в родилното тя е виждала всичко – надеждата и щастието в очите на някои майки, тя е виждала светлината там, която идва първо от очакването, а след това и от раждането на тяхната рожба. Но е виждала и другите очи – на тези майки, които не искат децата си, които се срамуват от тях, които искат просто да си тръгнат и да оставят рожбите си зад себе си.
В родилното имало две дечица – близначета, били оставени за осиновяване. Не може да ги разделят, а осиновителите не са посочили дали могат да вземат две дечица. Ако не ги вземат те, дали ще ги вземат следващите? Какво ще стане с тези невинни бебчета?
Семейството е от Варна, те кандидатствали от години и най-накрая дошъл техния ред. Акушерката ги посрещнала и поговорила с тях – казала им, че дечицата са две – момче и момиче близначета. Тогава тя видяла този майчиния поглед в очите на жената, която погледнала с надежда към мъжа си, а той потвърдил – ще вземат и двете.
В деня на изписването, новите родители дошли с букети, погачи и подаръци. Не можели да се нарадват на рожбите си, било ги страх да ги погалят. Само ги гледали и плачели от умиление и щастие.
Ето това е да си родител, ето заради такива моменти тази жена вече 30 години работи като акушерка!