Червеният конец е един от най-разпространените символи за защита в различни култури. У нас той често се връзва на бебета, деца или възрастни като знак срещу уроки и недобри очи. Обичаят е стар, но правилата му се различават според семейството и района./Veselqk.com
Най-често се казва, че конецът се носи на лявата ръка, защото тя е по-близо до сърцето и символично приема енергията отвън. В други семейства го връзват на дясната ръка като знак за сила и действие. Това разминаване показва, че няма едно задължително правило.
Кой трябва да го върже?
Според едни разкази конецът трябва да бъде вързан от майка, баба или близък човек с добро намерение. Правят се няколко възела и се изрича пожелание за здраве. Според други е достатъчно човек сам да го постави, стига да го свързва с положителна мисъл./Veselqk.com
Когато конецът се скъса или падне, в народните обяснения се казва, че е изпълнил предназначението си. Не е необходимо да се търси тревожен знак в това – вълненият или памучният конец естествено се износва. При малки деца трябва да се внимава да не е прекалено стегнат и да не създава опасност.
Червеният конец няма доказана защитна или лечебна сила. Той е символ, носещ спомен за грижата на близък човек. Понякога точно това човешко послание е най-ценната част от стария обичай./Veselqk.com
