Баба ми винаги ме наричаше чужд човек, а не свой. Израснах и станах богат. Един ден тя дойде в работата ми: Статията е подготвена от сайта Veselqk.com От дете баба ми ме наричаше „чужденка,“ въпреки че бях нейна внучка и външно приличах на баща си. Причината за това отношение, според мен, беше, че родителите ми се преместиха от село в града. Баща ми замина пръв, а след време го последва майка ми, която вече беше бременна. Бабата заподозряла изневяра и от този момент не ме приемаше като част от семейството.
Израснах без любовта на баба и дядо, които обичаха само сестра ми, родена по-късно. За нея винаги имаше подаръци и внимание, докато аз бях игнорирана. Сестра ми, обаче, беше добър приятел – споделяше с мен всичко, което получаваше. Въпреки това отношението на баба остави дълбоки следи и често се чудех защо не съм приета. /Veselqk.com
С годините завърших юридическия факултет и започнах работа в адвокатска кантора. Постепенно започнах да се справям самостоятелно, печелех добре и си спестявах пари за ипотечен кредит. Един ден баба ми се появи на работа с молба – чичо ми, най-малкият ѝ син, беше арестуван, и тя искаше да му помогна. /Veselqk.com
Помня добре как като дете същият този чичо, следвайки думите на баба, ме наричаше с обидни имена и се подиграваше с мен. Затова й казах: „Сега изведнъж станах „внучка,“ а през цялото ми детство ме наричахте с обидни думи. Защо да ви помогна?“ Отказах, въпреки че баба ми се обиди. Не чувствам угризения, защото тези хора нараняваха и мен, и майка ми без причина. Не искам да се променям и да помагам на тези, които не са проявили никакво разбиране към мен. /Veselqk.com
