Родих на 17 г., мислех, че няма да се справя. Но се разплаках, когато ми се обадиха от училище. Статията е подготвена от сайта Veselqk.com Когато родих сина си на 17 години, станах самотна майка. Днес съм на 23, а той е на 6. Направих много грешки, не само от рода на „оставих го на леглото и падна“. Допусках грешки заради възрастта ми – понякога поставях себе си на първо място, не винаги бях най-грижовната майка и имах моменти на съжаление, защото не можех да му осигуря всичко, което заслужава.
Живеем бедно, често сме неорганизирани, домът ни не винаги е идеален, а понякога се чувствам сякаш не съм достатъчна. Но всяка грешка ме научи на нещо. Станах по-добър родител – не съм го удряла, рядко му повишавам тон, и съм търпелива. Опитвам се да съм емоционално открита с него и полагам усилия да разбирам нуждите му. Veselqk.com
Много съм нежна и любяща, старая се да участвам в обучението му, като в същото време развивам и себе си. Виждам, че е добро и интелигентно момче. Започва да проявява зрялост, мисли логично, разбира социалните граници.
Наскоро учителката му ми се обади с вестта, че иска да го включи в програма за напреднали, защото изпреварва връстниците си в четенето и математиката. Гордостта ми беше огромна и осъзнах, че, макар и далеч от идеалната майка, върша добра работа. Veselqk.com
